Подготовка на суровината
Точката на оросяване е температурата, при която влагата, носена от въздуха, започва да кондензира, и е мярка за това колко сух е въздухът: колкото по-ниска е стойността, толкова по-сух е въздухът. Точка на оросяване −40 °C на въздуха за сушене означава, че този въздух няма да отдели вода, освен ако не бъде охладен до −40 °C. Не бива да се бърка с температурата на процеса; въздухът може едновременно да е горещ (80 °C) и сух (точка на оросяване −40 °C).
Точката на оросяване измерва въздуха, а не остатъчната влажност на гранулите. Дори въздухът на сушилнята да е с −40 °C, гранулите все още могат да са влажни, ако времето е недостатъчно или пътят на въздуха в бункера прави късо съединение. Остатъчната влажност може да се измери само от самия материал — с влагомер с везна, по метода на Карл Фишер (Karl Fischer) или по метода с калциев хидрид.
Точката на измерване е входът на бункера. С остаряването на десиканта точката на оросяване бавно се покачва; следенето на хода ѝ позволява смяната на слоя да се планира, преди да настъпи повреда.
Защото е мярка за сухота, изразена в единици за температура. Ако дори при охлаждане на въздуха до −40 °C няма кондензация, той съдържа много малко вода. Температурата на процеса в сушилнята (50–170 °C) е съвсем отделна стойност.