| 1. ↓ / 2. → | ABS | ASA | CA | PA 6 | PA 6.6 | PBT | PC | PC/ABS | PE-HD | PETP | PMMA | POM | PP | PS | SAN | TPE-A | TPE-E | TPE-O | TPE-S | TPE-U | TPE-V |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ABS | + | + | + | + | + | + | + | + | o | + | + | − | − | o | + | − | o | − | − | + | − |
| ASA | + | + | + | · | + | + | + | + | − | + | + | − | − | − | + | · | + | · | · | + | · |
| CA | + | + | + | · | · | + | · | · | − | · | · | − | − | o | + | · | · | · | · | + | · |
| PA 6 | + | · | · | + | + | + | o | + | o | · | · | − | o | − | o | o | − | − | − | + | − |
| PA 6.6 | + | + | · | + | + | + | o | + | o | · | · | − | o | − | o | o | − | · | − | + | − |
| PBT | + | + | + | + | + | + | + | + | o | + | o | o | o | − | + | − | o | · | o | o | − |
| PC | + | + | · | · | o | + | + | + | − | + | o | o | − | − | + | − | + | − | o | + | − |
| PC/ABS | + | + | · | + | + | + | + | + | − | + | · | o | − | − | + | − | o | − | o | + | − |
| PE-HD | o | − | − | o | o | o | o | − | + | + | o | − | o | o | o | − | − | o | o | − | · |
| PETP | + | + | · | · | · | + | + | + | − | + | · | o | · | · | + | − | − | · | − | + | − |
| PMMA | + | + | · | · | · | o | o | · | − | · | + | · | o | − | + | · | · | · | o | o | · |
| POM | o | o | − | − | − | o | o | o | − | o | · | + | o | o | o | − | − | · | − | + | · |
| PP | o | − | − | o | o | o | − | − | o | · | − | o | + | o | o | − | − | · | + | − | + |
| PS | − | − | − | − | − | o | − | − | − | · | − | · | − | + | o | − | − | − | − | − | − |
| PVC (мек) | + | + | + | · | · | + | + | + | o | · | + | · | o | o | · | · | · | · | · | + | · |
| SAN | + | + | + | · | · | + | + | + | o | + | + | · | − | o | + | − | − | · | − | + | − |
При двукомпонентното шприцване адхезията се образува не с лепило, а чрез дифузия: горещата стопилка, впръскана отгоре, частично размеква повърхността на първо впръскания детайл и веригите на двата полимера се преплитат на границата. За да стане това преплитане, двата материала трябва да са химически сродни. Най-здрава е връзката при двойки от един и същ материал, следвана от съседите в едно и също семейство полимери.
С намаляване на съвместимостта връзката първо отслабва, а после изчезва напълно. На границата между аполярен материал (PE, PP) и полярен материал (PA, PC, PBT) веригите не се преплитат; дори изделието да изглежда цяло при изваждането, то се разделя при натоварване или при термични цикли.
Ако химична връзка не е възможна, решението е в конструкцията на шприцформата: двете компоненти се заключват механично. Проходни отвори, сечения тип „лястовича опашка“, канали с подрязване и изцяло обхващащи геометрии съединяват частите и без адхезия. В този случай границата не бива да се смята за херметична; при изделия в контакт с течности трябва да се предвиди отделна уплътняваща геометрия.
Освен таблицата, три неща определят здравината на адхезията: температурата на повърхността на първо впръскания детайл (ако е изстинал, дифузията намалява), времето на изчакване между двете впръсквания и съдържанието на пълнител в материала — стъкленото влакно намалява контактната площ на границата.
1. Знакът „o“ се приема за „средно“. В легендата на източника „o“ показва липса на адхезия; слабата адхезия е знакът „−“. Понеже е контраинтуитивно, това е най-честата грешка.
2. Пренебрегване на посоката. Таблицата е посочна: редът е първо впръсканата компонента, а колоната — обливащата. Една и съща двойка може да даде различен резултат в обратен ред — PETP върху PE-HD е „+“, докато PE-HD върху PETP е „−“. Кой материал се впръсква пръв, е конструктивно решение.
3. Празната клетка се тълкува като „не се свързва“. Празната клетка показва, че в източника няма данни. За тези двойки не бива да се взема решение без изпитване на проба.
Не. В изходната таблица и двете клетки PE-HD → PP и PP → PE-HD са „o“, т.е. няма адхезия. Схващането, че полиолефините се свързват помежду си, е широко разпространена заблуда; адхезията е надеждна само в рамките на един и същ тип (PE/PE, PP/PP).
В таблицата POM дава „+“ само при два материала: при самия себе си и при TPE-U. Всички останали двойки показват липса на адхезия или слаба адхезия. При 2K изделия с POM вместо химична връзка трябва да се проектира механично заключване.
Зависи от твърдата компонента: TPE-U е съвместим с ABS и PC, TPE-E — с PC и ASA, а TPE-V — с PP. Двойки, които изглеждат интуитивно подходящи, като PA 6 → TPE-A и ABS → TPE-S, в таблицата не се свързват.
„o“ не означава „средно“, а ЛИПСА НА АДХЕЗИЯ. Слабата адхезия се отбелязва с „−“. Тази легенда е собственото обозначение на източника и понеже е контраинтуитивна, е най-честата грешка при четенето.
Не. Празната клетка показва, че в източника няма данни за тази двойка. Липсата на адхезия и липсата на данни са различни неща; двойка в празна клетка изисква изпитване на проба.
Не, тя дава насока. Адхезията се променя в зависимост от марката на материала, съдържанието на добавки и пълнители, температурата на повърхността на първия впръскан детайл и времето на изчакване. Окончателното решение се взема въз основа на техническия лист на производителя на суровината и изпитване на проба.