Ръководство за използване на мленка: пластмасовият отпадък като стойност

Отпадъкът е неизбежен във всяко предприятие за шприцване: леяци, удари при настройка, дефектни изделия. Между продажбата им на вторични суровини на килограм и смилането им и контролираното им връщане в производството има сериозна разлика в печалбата. Разликата се крие в думата „контролирано“.

Какво е мленка и защо е ценна?

Мленката е производствен отпадък, смлян до размера на гранули в мелница. Това е същият полимер като първичната суровина; ако се преработва правилно, тя може да се връща в производството в дял от 10–30%. При сегашното ниво на цените на суровините оползотворяването на годишния тонаж отпадък отива директно в печалбата.

Мленката обаче не се държи точно като първичния гранулат — трябва да се управляват три разлики:

1. Термична история: материалът вече е преминал веднъж през цикъл на екструзия или шприцване; молекулното му тегло е намаляло донякъде. С увеличаване на дела на мленката механичните свойства постепенно се влошават 2. Структура на зърната: смлените частици са неправилни — насипната плътност варира и има прах 3. Риск от замърсяване: метал, смесване на различни полимери, влага

Стратегия за смилане: до машината или централно?

Мелница до машината: леякът отива в мелницата веднага, с робот или ръчно; мленката е прясна и от един материал, а рискът от смесване е минимален. Бавнооборотните мелници образуват малко прах и са тихи — идеалният начин за оползотворяване на чисти леяци.

Централно смилане: за големи, дебели изделия и голям обем отпадък се използват мощни централни мелници. Гъвкавостта е голяма, но дисциплината при разделянето на материалите е задължителна: ако отпадъкът от PA и от PP минава през една и съща мелница, без процедура за почистване материалите взаимно се замърсяват.

Златното правило: разделяйте отпадъка по вид, обозначавайте го и го съхранявайте в затворени контейнери. Замърсяването от пода и объркаността на материалите са най-големите врагове на качеството на мленката.

Рискът от метал: мелницата е мястото, където той се ражда

Ножовете на мелницата се износват, а пропуснатите в отпадъка вложки се срещат с ножовете — мленката е източник номер едно на метални примеси. Сепаратор с чекмеджета на изхода на мелницата и магнит за захранващия бункер на входа на машината: тези две точки не подлежат на обсъждане.

Влагата: мленката поема влага по-бързо

Повърхността на смляната частица е многократно по-голяма от тази на гранулата — при хигроскопичните материали (PA, PC, ABS, PET) мленката поема влага по-бързо. В рецептите с мленка сушенето не може да се пропусне; мленката трябва да премине през същия режим на сушене като първичния материал.

Правилният дял и стабилното дозиране

Делът на мленката се определя от това колко критично е изделието: 20–30% за невидими технически детайли, 10–15% за естетически или механично критични детайли и нула за детайли, свързани с безопасността, без одобрение от клиента. Какъвто и да е делът, той трябва да е постоянен — мленка, добавяна днес с 10%, а утре с 35%, нарушава стабилността на процеса.

Тук влиза в действие технологията за дозиране: заради неправилната си структура на зърната мленката е материалът, при който системите, работещи по обем (волуметричните), са най-слаби. Гравиметричното дозиране добавя мленката чрез претегляне, така че делът е еднакъв при всяка порция — моделите GRAVIMIX с вход за мленка са създадени точно за това. Подробно сравнение има в нашето ръководство за дозиране.

Обобщен списък за проверка

1. Разделяйте отпадъка по вид, съхранявайте го затворен и обозначен 2. Сепариране на метали на изхода на мелницата + на входа на машината 3. Сушете хигроскопичната мленка при същия режим като първичния материал 4. Определете дела според критичността на изделието и го поддържайте постоянен с гравиметрично дозиране 5. Подложете първите проби от рецепта с мленка на механични изпитвания

За комбинация от капацитет на мелницата, сепаратор и дозиране според обема на Вашия отпадък се свържете с нас.